GLASUVA NA POMAČİ ......POMAK HALKININ SESİ
Uye olarak desteklerimizi sunalim.

Join the forum, it's quick and easy

GLASUVA NA POMAČİ ......POMAK HALKININ SESİ
Uye olarak desteklerimizi sunalim.
GLASUVA NA POMAČİ ......POMAK HALKININ SESİ
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

АВУШКА

Aşağa gitmek

default АВУШКА

Mesaj tarafından pomaklar.com Ptsi Nis. 19, 2021 6:09 am

АВУШКА

Студената мартенска вечер, допълнително отрупа лекия тоалет на протестиращото множество, събрано около народното събрание, и отчасти пред храм паметника Александър Невски. Беше недопустимо да се мисли, че закона за имената на българските граждани, внесен вече в народното събрание, ще бъде решен с магическа пръчка.Трябваше да се изчака и следващия ден, докато законопроекта бъде разгледан. Залогът си заслужаваше. По площадите на големите градове, новосформираните националистически формации, изтерясало деряха  гърлата си, противно на човешката логика, да не се дава право на мюсюлманите в България, да се възползват от демократичните ценности. За жалост, много голяма част от етническото българско гражданство, се беше солидаризирало с тази гавра на човешкото достойнство. Втълпеното им чувство на превъзходство, придобито от комунистическия режим, ги беше превърнало в сбирщина от отявлени фашизоиди. А ѝсканията на хората бяха елементарни, да си  възстановят брутално отнетите от този режим, изконни майчини имена. Активисти от правозащитни организации, обикаляйки всред  хората, разливаха чай, и едновременно повдигаха духа на протестиращите. Бяха все ерудирани мъже и жени, включени в туку що създадения съюз на демократичните сили. Из между тях най открояващ се със забележителната си одухотвореност беше световно известния мореплавател Дончо Папазов Не пестеше думи, объщаше внимание на всеки комуто разливаше чая. Той бе душата на протеста. Откъде тая енергия? - удивляваха му се хората. Не престана да ни насърчава да се борим, докато победим.  Всички знаехме за него. Той беше опората на която крепяхме своя дух.
 Стекли се от цялата страна, хората се движеха по групи, образувани по региони на местоживеенето. Без проблем можеше да разпознаеш шумните Кърджалии, и минаващите за за интелегенти Шуменци. Всред множеството се забелязваха и мъже с нахлупени на главите си черни такета. Те бяха от Родопите, а такетата им символизираха  принадлежността им към мюсюлманството. Жените следваха множеството от мъжете и техните групи, но случваше се  понякога да ги изгубят от погледите им. Няколко жени, облечени с дебели зимни палта, се движеха по периферията на зоната на протеста. По облеклото бяха разпознаваеми, като Якорудченки. Пътували бяха с нощния влак по теснолинейката,  наблъскани като кибритени клечки в малките вагончета  на мотрисата. Еуфорията беше неописуема. Лицата им бяха вдъхновени и възторжени, излъчваха увереност в предстоящия демократичен протест - вахта в столицата.
Авушка се открояваше от останалите в групата. До предишния ден беше на работа в местността Рополица, където залесяването на боровите фиданки бе в разгара си. Ентусиазирана от предстоящото свободно хорско мероприятие, не усещаше тежестта на меча, който с лекота забиваше в полузамръзналата земя. Биомашината - така лесничея метафорично от време на време подхвърляше по неин адрес, този прилягащ и етикет.
 Беше свободна и независима. Притеснена от блъсканицата и гюрултията в препълненото  вагонче, предпочете да излезне на вън. Заради хладнината, точно на платформите между двата вагона, за нейна радост, беше свободно. Останала сама с мислите си, като на филмова лента изплуваха заизнизващите се спомени  от мрачното минало на комунизма. Просто недоумяваше, че може безпрепятствено да използва държавните пътища, за да участва в подобна инициатива. Погледна  на север. Контурите на Рилските върхове, ясно контрастираха с небесната синева.  Съзря изнурените лица на хората от огромната върволица, крачещи по каменливия път над Нехтеница, и газещи останалия още нестопен майски сняг под Мусала, между Грънчар и язовир Искър. Бяха тръгнали по нелегални пътища, да протестират срещу поредната гавра на отнетите им имена, за да дадат гласност пред чуждите посолствата, за това античовешко деяние, но не подозираха, че бяха жертвата, скочила в зинналата чудовищна паст на своя палач. Пред очите и изплува шуртящата кръв на заклания овен, с чиято кожа бе завито потрошеното и обезфрмено, смляно от бой тяло на възрастния и баща. Получената психотрамва от преживения ужас, остави непоправими следи в крехкото душевно състояние на това осем годишно момиченце. Ежедневния семеен тормоз, се състоеше от честите "контролни" проверки в домът им.Ужасяваше се от вида на милиционерска фуражка. Отвращаваха я хората с вратовръзки, тъй като в тях виждаше единствено партийния  секретар, и неговите активисти, включително перчещият се комсомолски секретар. Ясно съзнаваше, още в първите три месеца от свободата, че в равносметката на изминалото непрогледно време, място за мъст просто не съществуваше. Считаше инквизиторите им за ограничено жалки и тесногръди индивиди, затворени в собственото си пространство. Някои от тях бе мяркала по улиците, смалени и безлични, със запечатаната гузна съвест на лицата си. Състрадание изпълваше сърцето и, и  това я натъжаваше.
Не усети как пристигнаха на гара Септември. Току що прехвърлени на големия влак, настаниха се в празно купе. Вече отпуснати на меките места, унесени в полудрямка, пристигнаха на централна гара. Негостоприемна и мъглива, столицата ги обгърна със студената мъгла, но и с мотивираната надежда за победа. Втора поредна нощ, и народа не се умори да скандира, "ВЪРНЕТЕ НИ ИМЕНАТА" и "ДЕМОКРАЦИЯ".
 - Пестете силите за утре, запазете спокойствие - предупреждаваха лидерите.
Зъзнеща и неприветлива, нощта не позволяваше отмора и спокойствие. Тежестта в краката доловимо почувствана, показа своето естество. Произнасяна като от рупор, думата ,,вяра,, винаги неспирно бе кънтяла в ушите на протестиращите, тъй като тя бе тласъкът, до когото място за умората не фигурираше.
Рехавата мрачина, бе докоснала първите видими проблясъци  на светлото утро. Улиците до центъра впечатляваха със своята многолюдност. Групата на Авушка се отправи към централната част на столицата, за да могат поне в в този рядък случай да се насладят на нейните забележителности. Едричката и фигура се открояваше от останалите в групата жени, една част от които бяха от селата около Бабяк. Прилягащата на стройните им тела носия, съчетана с красивите им бели лица, предизвикваше интерес у минувачите, съповождащи ги с продължителени погледи. Несвикнала с подобно внимание, Авушка се чувствуваше притеснена и раздразнителна. Все още в ранните часове, нямаше за къде да бързат. Разглеждаха внимателно и с интерес всичко което беше пред очите им. Достатъчно им бе да посетят ЦУМ, за да купят някои нещица като подарък за близките. Впечатли ги внушителната сграда на партийния дом. Забелязваше се рехавото използване на една от вратите му. Влизаха и излизаха, може би служителите от тази сграда. Погледнаха любопитно в момент, когато от сградата излезе една мастита госпожа, съпроводена от един противно на фигурата и мъж, по слабоват, и леко прегърбен, с рядка сламена коса и червендалесто лице, оформено от две малки и стрелкащи  очички. Не направила още няколко крачки извън вратата, и поглеждайки към групата, госпожата промърмори:
 - А аз се чудя от къде мирише на тор, ...то пък имало подобие на хора около нас - продължи другарят и, който насочи муцуната си почти до носа на Авушка и иронично подхвърли:
 - Ха - ха, вместо да си стоиш  в колибата, и да се въргаляш в собствената си кочина,ти си дошла да претендираш за някакви права, хайде, качвай ги на влакчето и ги карай където ви е мястото - изрече подигравателно, ехидно и безпардонно другарят от партийния дом.
Неприязънта, изписана на Авушкиното лице, причинено от безсънието на втората нощ, се оказа лош съветник. Изпънатите и като струни нерви не издържаха. Не можа да понесе лаещата срещу лицето и муцуна. Вдигна двете си ръце, по подобие на меча за залесяване, и с все сила ги стовари върху главата му. Падна в поза четирикрако животно. Блещукащите му очички безпомощно шареха на посоки, сякаш търсеха подкрепа от някъде. Пронизителния рев на госпожата огласи околността. Минувачите мълниеносно дотърчаха при тях. Оказаха се хора с будна гражданска съвест, които не позволиха опорочаването на инцидента. Незнайно от къде в центъра на навалицата, се бе промъкнал един не много едър и брадат мъж.
 - Това е Дончо... Папазов - разпознаха го някои от хората. Разпознаха го и другарите от партийния дом. Не се наложи да продължат, водени от партийните си задължения, а заднешком се прибраха през  още полуотворената врата. Дончо Папазов изобщо не се наложи да реагира. Неговата поява, и  популярността му, бяха причината инцидентът да бъде туширан  в самия момент.
 - Поздравления момиче, браво, само това е начина чрез който можем да ги уплашим и победим - многогласно и възторжено я поздравяваха и възхваляваха гражданите. Скоро мястото бе напуснато от хората. Групата жени останаха сами. Не се наложи да посетят ЦУМ- а, защото Авушка водена от емоциите си, ядосан им каза:
 - Връщаме се обратно, съвсем друга  е нашата мисия, за която сме дошли, да бъдем част от протеста - вахта пред народното събрание, а не да си правим  екскурзии
  Тръгнаха обратно, спокойни, и вече отдалечени от мястото на инцидента, смесиха се с минувачите, и изгубиха от погледът ни. Аз и моят съселянин Мустафа, като неволни свидетели, с  полузинали уста, и останали в почуда, продължихме да гледаме дори и изгубеното пространство, където вече не се виждаше нищо.
Ibrahlm Musli

    P.s.
  За неусведомените читатели ще поясня, че в началото на май 1972 г.група от стотици Бабечани, тръгват пешком за столицата през Рила, за да протестират пред чуждите посолства

_________________
Edna Pomaška Obič
Bir Pomak Sevdası
pomaklar.com
pomaklar.com
Admin
Admin

Erkek
Mesaj Sayısı : 1507
Yaş : 48
Yaşadığınız Yer - Doğum yeri : Pomakistan
İşiniz : Yazar,araştırmacı),Siyaset
Ad Soyad & İme Prezime : Pomaklar.com
Tesekkur : 42
Puan : 1605
Kayıt tarihi : 27/05/07

Character sheet
Blog: test

http://pomaknews.com

Sayfa başına dön Aşağa gitmek

Sayfa başına dön


 
Bu forumun müsaadesi var:
Bu forumdaki mesajlara cevap veremezsiniz